След публикувания от Европейската Комисия (ЕК) в края на януари 2024 г. пакет от предложения за изменение на Директивата за Европейските работнически съвети (ЕРС), Европейският парламент приложи така наречената бърза процедура по разглеждане на нанесените поправки. Така от началото на февруари членовете на Европейския парламент (ЕП) започнаха да обсъждат своите поправки по текстовете, въз основа на които на 3 април 2024 г. Комисията по заетостта прие своята позиция по изменение на Директивата. Тази позиция отговаря в голяма степен на нейния законодателен инициативен доклад от 2 февруари 2023 г. (2019/2183(INL)), съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети (ЕРС). Нека припомним, че тази Резолюция е подготвена и съгласувана със синдикалното движение. Част от основните предложения, включени в Резолюцията бяха от интерес за синдикалното движение, като например:

  • Нанасяне на уточняващи корекции в определението на това кои въпроси трябва да се разглеждат като „транснационални въпроси“ (в момента то се превръща в предмет на тълкуване от държавите- членки и поради това води до разпокъсано транспониране и прилагане на Директива 2009/38/ЕО от страна на държавите членки, както и до фрагментирано прилагане от страна на предприятията), вкл. и премахване на изискването за участие на определен брой държави-членки, за да бъде даден въпрос „транснационален“ (корекции към член 1, параграф 4).;
  • Укрепване правото на консултиране, като се гарантира, че становището на ЕРС е взето предвид в решенията на органите за управление в предприятията и че становището се предоставя преди приключването на консултацията на съответното равнище, преди управителните органи на предприятието да вземат решение. Становището на ЕРС трябва да се предостави по такъв начин, който да даде възможност на ЕРС да получи за него мотивиран отговор (поправки към т. 11 на уводните разпоредби и в чл. 2, ал. 1 (ж);
  • Съкращаване на сроковете, в рамките на които следва да се създаде ЕРС или процедура за информиране и консултиране след искане на работниците и служителите (от 3 години на 18 месеца чрез съответните поправки в параграф 14 на уводните разпоредби и член 7, ал. 1);
  • Изясняване на разпоредбите за поверителност на Директивата, с по-голям акцент върху обосновката на причината за определяне на дадена тема за поверителна (поправки към параграф 15 на уводните разпоредби и член 8, ал. 1 и 2);
  • Укрепване на разпоредбите относно финансовите санкции- докато настоящата директива включва санкционирането като (необвързващо) съображение в уводната си част, то ще се допускат нарушения при нейното прилагане. Предложението на ЕП е за включване на финансови санкции в основния текст на Директивата (чл. 11), които да водят и до изключване на предприятието от право на някои или всички публични облаги, помощи или субсидии, включително средства на ЕС, както и до изключване на предприятието от участие в обществена поръчка;
  • Гарантиране на адекватни административни и съдебни процедури, които са леснодостъпни, за да дадат възможност за упражняване на произтичащите от настоящата директива права (чрез нанасяне на изменения в чл. 11);
  • Задълженията, произтичащи от настоящата директива, да се прилагат изцяло за всички предприятия: следователно всички ЕРС (действащи чрез споразумения преди приемането на директивата от 2009 г.) ще трябва да отговарят на стандартите на директивата, които се установят след промяната й. Според парламента това ще гарантира равно третиране на работниците и правна сигурност;
  • Постигане на баланс между половете в съществуващите ЕРС (тъй като жените съставляват само 15,4 % от членовете на ЕРС и е по-малко вероятно от мъжете да заемат ръководни длъжности в ЕРС в сравнение с мъжете) (съответни предложения за промени в чл. 5 и чл. 6).

В Същото време от 8 февруари 2024 г. Съвета на ЕС стартира първи кръг по генериране на предложения за промени по текста на Директивата. Очаква се да бъдат разгледани най- вече предложените поправки по определенията за „информиране“ и „консултиране“, тъй като Съветът провежда от 2022 г. политика на осигуряване на пълно участие на работниците и техните представители в управлението на процесите на преструктуриране (включително тези, свързани със зеления преход). Друго направление, по което могат да възникнат по- сериозни дебати в Съвета, е разглеждането на „санкциите“ като способ за ефективното прилагане на законодателството на Европейския съюз (ЕС) относно правата на работниците по информиране и консултиране в държавите-членки. Важно е да се отбележи, че позицията на Съвета на ЕС може да се повлияе и от подготвяната такава от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). На този етап има индикации, че Групата на работниците в ЕИСК ще се съобрази с десетте основни искания на ЕКП от 2017 г. във връзка с ревизирането на Директивата. Работодателите в ЕИСК, от друга страна, са дават заявка, че при ревизирането на законодателния акт не трябва да се задават конкретни санкции, а трябва да се оставя на държавите- членки да определят сами нивото на санкциите; искат още да се пристъпя към трудови диспути, а не към съдебни дела при нарушаване на директивата. Ето защо предстоят сериозни дебати и позицията на ЕИСК ще е силно компромисна. Очакванията са позицията на Съвета по Директивата да се оформи до края на белгийското председателство и оттук да тръгне Триалога по Директивата през лятото, с очакван резултат от него до края на годината.
Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) също изготви собствена публична позиция относно ревизирането на Директивата за ЕРС, която беше гласувана на Изпълнителен комитет на Конфедерацията (26.03.2024/ Democracy at Work matters. For a European Works Council Directive that delivers for workers!). На този етап ЕКП е обнадеждена, че ще могат да бъдат постигнати повечето от нейните предложения, взимайки в предвид, че проектът на Комисията и очаквания доклад на ЕП са в синхрон с възгледите на синдикалното движение. Въз основа на този документ ЕКП стартира кампания, целяща да повлияе, първо, на Съвета при приемане на неговата позиция по текстовете по Директивата, а след това и на официалните междуинституционални преговори. Част от предложенията в позицията на ЕКП са:

  • необходимостта от изясняване на обхвата на „транснационалните въпроси“, попадащи в обхвата на информирането и консултирането по Директивата.;
  • разширяване на обхвата на Директивата до предприятия, опериращи по договорености за франчайзинг или по силата на лицензионен режим;
  • допълване на списъка с темите, изброени в Субсидиарните изисквания на Директивата, по които ЕРС може да бъде информиран и консултиран. Тук се има в предвид включването на теми като условията на работа и наемане на работа във вериги подизпълнители и различни бизнес модели като франчайзинг, планове за адаптация според климатичните цели на предприятието, политики за умения и обучение, прилагането на ефективна политика за надлежна проверка във връзка с Директива относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност;
  •  създаване на възможност за налагане на финансови санкции, отговарящи на оборота на предприятието с общностно измерение, което не спазва задълженията, възникващи по Директивата;
  • премахването от текста на Директивата на възможностите за изключения от нейното действие (предвидени в чл. 14 относно Действащите споразумения). ЕКП подчертава необходимостта това да се случи, без да доведе до изпадането на тези споразумения в легален вакум и оттук блокирането/ елиминирането на действащи ЕРС;
  • създаване на европейски мониторингов комитет с участието на европейските социални партньори, който да наблюдава транспонирането и да идентифицира навреме проблемите на национално ниво.

В предстоящия преговорен процес ЕКП ще продължи да организира регулярни срещи с националните синдикати посредством Работната група за ЕРС към Комитета за работническо участие и фирмена политика на ЕКП. Съответно българското синдикално движение, посредством своето представителство в Работната група, ще има възможността не само да получава актуална информация относно текущите поправки в текстовете, но и да предоставя своите бележки по тях и да организира действия на национално ниво за повлияване на отговорните лица от страната, участващи в процеса по ревизиране на Директивата. Напомняме, че през годините Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) осъществява редица действия и инициативи за гарантиране изпълнението на предвидените в закона разпоредби за създаване и функциониране на структури на ЕРС. Нещо повече, Конфедерацията залага в своята мандатна програма провеждането на целеви политики за подпомагане дейността на синдикалните организации в контекста на участието в ЕРС. Тези политики се фокусират върху:

  • Осъществяване на съобразен със законодателството избор на членове в ЕРС;
  • Излъчване на повече синдикални членове за участие в ЕРС;
  • Ефективно прилагане на правото на информиране и консултиране на работниците от поделенията на МНК (вкл. при започване на преговори за КТД);
  • Повишаване капацитета на избраните представители в ЕРС чрез информационно снабдяване и обучения в различни формати (вкл. чрез разширяване използването на Форум „Работеща България“, развиване дейността на Клуба на синдикалните председатели от МНК).

Националните приоритети на КНСБ могат да бъдат постигнати чрез включване в текущата кампания на ЕКП за ревизиране на Директивата в контекста на нейното отваряне и обсъждане от европейските институции. От началото на 2024 г. КНСБ вече изпрати до Министерство на труда и социалната политика своя Позиция с осем основни приоритета, отговарящи на заложените в мандатната програма на КНСБ искания за укрепване функционирането на ЕРС и включването на синдикални членове в техния състав. Позицията настоява още за активно участие на представителите на властта в заседанията на Съвета на ЕС и недопускане на поведение, което ще блокира преговорите или ще ги удължи във времето.