Дискусионен форум на тема „Разпознаване и превенция на сексуалния тормоз на работното място“, организиран от Регионалния съвет на КНСБ – Русе в партньорство с Фондация Фридрих Еберт България се проведе днес, 19 май, в областния град.
Специален гост на събитието бе Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация.
В рамките на форума бяха обсъдени аспекти, свързани със защитата на работещите, механизмите за превенция на тормоза в работна среда и необходимостта от активни политики за гарантиране на безопасни и достойни условия на труд.
По време на посещението си в Русе Божова се срещна и с кмета на общината Пенчо Милков. На нея бяха обсъдени възможности за бъдещо сътрудничество между институциите в посока превенция на дискриминацията, повишаване на обществената чувствителност по темата и подкрепа за работещите хора в региона.
Регионалният съвет на КНСБ – Русе продължава последователно да работи по теми, свързани със защитата на трудовите и човешките права, както и за създаването на сигурна и справедлива работна среда.
Заместник-директорът на ИССИО Виолета Иванова представи резултатите от изследване, проведено в периода 15.07-30.09.2024 г. в което са се включили 139 респондента от 839 лица.
Тя обясни, че сексуалният тормоз е поведение, което създава враждебна, обидна, унизителна или заплашителна среда и в частност – отказът или принудата да се приеме такова поведение, може да повлияе при вземането на решения, засягащи личността. Той предизвиква емоционална нестабилност, засяга личностната самооценка, накърнява честта и достойнството и води до непълноценност. Проявленията са шеги, закачки, коментари за интимния живот, за външния вид, жестове с подчертано сексуален характер, докосвания и т.н. Според европейското и българското законодателство, сексуалният тормоз е противоправно поведение, което е криминализирано и наказуемо.
Сред наблюдаваните форми на сексуален тормоз, за който признават общо 139 лица, най-разпространени са неуместните погледи и подмятания, следвани от неприлични сексуални шеги или обидни забележки за тялото или личния живот. 28% от жертвите не са реагирали по никакъв начин, 30 на сто посочват, че не знаят как, 1,3 на сто са съобщили на психолог или социален работник.
В повечето случаи жертвите не докладват защото смятат, че нищо не може да се направи (45%). Тревожен е фактът, че за 45% от жертвите, не се възприема като проблем. Причините да не реагират е чувството, че не е „нещо чак толкова сериозно“. За други 15% причината се свежда до незнание към кого да се обърнат и какво да направят. Това е следствие от липсата на информираност и познание по проблема и процедури за защита. Значителна част от жертвите не реагират на насилника от опасенията, че положението ще се влоши (20%) или от страх, че може да се отрази негативно на работата, позицията и кариерното развитие (10%).
Данните показват още, че сексуалният тормоз обикновено се върши от лице, което поради служебните си правомощия или старшинство има възможност едностранно да поставя в унизителна ситуация подчинените си и да влияят на служебното израстване или работната среда на тормозения. Независимо от кого е предизвикан – началник, колега или клиент/пациент ефектът от него засяга по пряк или косвен начин отново всички в колектива и се отразява на работния процес.
Според изследването едва за 35% от участниците в него работодателят прави достатъчно за предотвратяване на сексуалния тормоз. Според българското законодателство работодателят е необходимо да провеждат превантивни мерки. Ръководството на компанията е длъжно да разработи правила и мерки за защита от СТРМ.
31.3% споделят, че във фирмата/институцията, в която работят, има етичен кодекс/кодекс на поведение. От тях 95,7% са членове в синдикат.
На база на изводите от проучването отново се очертава нуждата от по-голяма информираност и обучение относно сексуалния тормоз. Респондентите настояват за образователни програми и законодателни мерки, които да помогнат на работещите да разпознават и предотвратяват подобни ситуации. Липсата на информация и разбиране може да бъде сериозна бариера пред справянето с проблема.
