Неформална икономика има във всички държави, независимо от нивото на социално-икономическото им развитие. Същевременно по-големи са нейните мащаби в развиващите се държави. Жените и мъжете, които изкарват своето препитание в неформалната икономика, са лишени от достойни условия на труд. Доказателствата показват, че повечето хора влизат в неформалната икономика не по избор, а като резултат от липсата на възможности във формалната икономика и липсата на други средства за оцеляване.
По данни на МОТ през 2016 г. два милиарда души (или повече от 61% от заетите лица в световен план) се намират в неформалната икономика . Нивото на образование е ключов фактор, влияещ върху равнището на неформалната икономика- в световен мащаб, когато нивото на образование се увеличава, то нивото на неформалност намалява. Хората, завършили средно и висше образование е много по-малко вероятно да бъдат в неформална заетост, в сравнение с работници, които нямат образование или не са завършили начално образование. Съответно хората, живеещи в селските райони, е почти два пъти по-вероятно да бъдат в неформална заетост, отколкото хората в градските райони. В световен план селското стопанство е секторът с най-високо равнище на неформална заетост- оценена на повече от 90%; по-малък е съответният процент в индустрията (57.2%) и в сектора на услугите (47.2%). Макар и не всички неформални работници да попадат в категорията на бедните, то бедността е едновременно причина и последица от неформалността. Неформалната заетост е много по-разпространена сред бедните лица.
Неформалната икономика и в частност недекларираният труд са явления, които имат отрицателен ефект върху функционирането на обществата. Застрашава се не само устойчивостта на националните институции (подкопаване устойчивостта на публичните финанси и фискалната стабилност, подкопаване финансирането на социалните услуги), но и качеството на работните места (например неспазване на изискванията във връзка със здравето и безопасността, по-ниски доходи, липса на социално осигуряване, възпрепятстване включването в обучение през целия живот). Лицата, полагащи недеклариран труд споделят, че са изгубили социално-осигурителни си права, но и също така, че не са застраховани срещу трудови инциденти, макар и работейки при по-тежки условия на труд (Евробарометър 204).
Недекларираните икономически дейности имат отрицателен ефект на няколко нива:
по-малко приходи под формата на данък върху доходите или данъци върху добавената стойност (подкопаване устойчивостта на публичните финанси и фискалната стабилност);
социално осигурителните институции не получават постъпления, с което се подкопава финансирането на социалните услуги;
възпрепятстване на инвестиционната политика: предприятията от неформалната икономика обикновено избягват използването на официални (формални) услуги и не разполагат с подходящ достъп до кредити;
нарушаване конкуренцията между предприятията и поддържане съществуването на дейности, които вероятно биха били извън пазара.
Според анализ, изготвен от глобалната консултантска компания A.T. Kearney в сътрудничество със световния лидер в технологиите по разплащане Visa, неформалната икономика нанася вреди за обществото в няколко плоскости.
Индивидите
- Неблагоприятни условия на труд
- Затруднения за включване във формалната икономика
- Затруднения за получаване на кредит от финансовите институции
Бизнеса
- Нечестна конкуренция
- Деградивен ефект за икономиката като цяло (формалния бизнес преминава към неформалната икономика, за да оцелее)
Правителството
- По-ниски данъчни приходи
- Изкривена картина за истинската икономическа картина
- По-малко пари за инвестиции (в инфраструктура, здравеопазване и т.н.)
- По-слаби инвестиции в социални програми (задържане/задълбочаване на бедността)
Недекларираният труд е явление, обхващащо различни субекти: наемни работници, които не са обхванати от социалното осигуряване, работят без договор или получават част от заплатата си „на ръка“; членове на семейството, чийто труд не се заплаща; работници, които не декларират второто си работно място; самостоятелно заети лица, които избират да не се узаконят; фиктивни самостоятелно заети лица; нередовни имигранти, които полагат недеклариран труд; работници от трети страни, които извършват подизпълнителска дейност за държавите членки на ЕС, без минимални стандарти за достоен труд.
Участието на нередовните имигранти в недекларирания труд е сериозен проблем, за решаването на който трябва да се предвидят мерки в рамките на глобалната стратегия за борба с нередовната имиграция. За много нередовни имигранти недекларираният труд е задължително условие, което е част от стратегията им за оцеляване.
Може да се смята, че разпространението на недеклариран труд се влияе от:
- нарастващата гъвкавост на договорните отношения, особено нарастването на самостоятелната заетост, възлагането на дейности на подизпълнители и на външни изпълнители;
- нарастващата трансгранична стопанска дейност, изискваща ефикасно международно сътрудничество между надзорните и правоприлагащите органи;
- преориентиране на икономиката към сектори, характеризиращи се с недеклариран труд (напр. строителен сектор; услуги за домакинството, включително услуги за домашно почистване, грижи за деца и грижи за възрастни хора; лични услуги; частна охрана; промишлено почистване; селско стопанство; хотелиерство, ресторантьорство и общественото хранене.);
- увеличаване на социалните сътресения в някои страни от ЕС, при което лицата търсят компенсиране на загубите на доходи (спада в заплатите) чрез полагане на недеклариран труд;
- това, дали даден служител е продължително безработен, дали попада в групата на т.нар. уязвими лица (включително нелегалните имигранти);
- яснотата на законодателството или приспособяването на законодателството към новите видове работа;
- съществуването на единна организация или координиращ орган за борба с недекларирания труд- ако механизмите за контрол липсват, неясни са и/или са неефективни, то лицата могат да бъдат по-склонни да избягват плащането на данъци, като упражняват недеклариран труд;
- споделеното разбиране на цялостната институционална, данъчна и социална рамка, и възприемането на нейната справедливост и прозрачност, насърчаващи ангажираността към данъчните задължения. Колкото по-ниско е нивото на възприемането на корупцията, толкова по-малка е вероятността част от заплатите на служителите да бъдат платени в брой;
- равнището на БВП на глава от населението по стандарти на покупателната способност (колкото по-голямо е равнището на БВП в СПС, толкова по-ниско е разпространението на недеклариран труд[1]);
- качеството на държавното управление: колкото по-високо е качеството на държавно управление[2], толкова по-ниско е разпространението на недеклариран труд.
Неотчитането на част от получената работна заплата (заплатата в плик) е вероятно да се случи в икономика, характеризираща се с:
- по-нисък БВП на глава от населението;
- немодернизирани държавни бюрокрации с по-голяма корупция в публичния сектор;
- по-високи нива на тежко материално лишаване;
- по-високо неравенство на доходите;
- по-ниски разходи за интервенции на пазара на труда за защита на уязвимите групи.
Според МОТ националните усилия за справяне с неформалната икономика могат условно да бъдат разделени на четири основни области. Първата е повишаването на икономическия капацитет чрез целеви действия за създаването на благоприятна среда за предприятията, за подкрепяне на определени сектори и браншове, както и за инвестиране в нови технологии и развитие на човешкия капитал. На второ място, държавите предприемат и редица мерки за подобряване на съществуващите норми и регламентите. Тук освен опростяването на процедурите (напр. по данъчно облагане, свързването към социално осигурителната система, регистрацията на предприятията и др.) и подобряването на дизайна на стандартите и регулациите (така че всички да са обхванати и ефективно да възползват от тях), се включва и подобряване на количеството, качеството и достъпа до информация за правата и задълженията на работодателите, работниците и обществеността като цяло. На трето място усилията на държавите бяха насочени и към проектиране и прилагане на различни стимули- напр. данъчни стимули за малки средни икономически единици, субсидирани програми за увеличаване на социално-осигурителното покритие. Накрая, предприемат се и действия за подобряване на държавния капацитет от гл.т. предоставяне на услуги на цялото население (включително чрез информационни кампании относно правата на гражданите и осигуряване прозрачност на институциите) и гарантиране спазването на законодателството (напр. чрез укрепване на капацитета на инспектиращите органи и тяхното модернизиране).
МОТ обаче застъпва и тезата, че преходът към формалната икономика може да бъде подпомогнат вече и от технологичния прогрес (т.нар. „политика за е-формалност“). Технологиите могат да повлияят върху прехода към формалната икономика не само чрез улесняване на „регистрацията“ на икономически единици или работниците (което намалява сложността на процедурата и времето за осъществяването й), но и чрез моделиране на средата, в която функционират (напр. чрез разпространяване на информация или опростяване на правните процедури; чрез проектиране и администриране на стимули в данъчните, социално-осигурителните или трудово-правните политики и нормативни уредби).
Какви мерки следва да бъдат предприети за борба с неформалната икономика и недекларирания труд?
- опитът показва, че в различните национални контексти се изискват различни интервенции и координация на политиките. За преход към формалната икономика е необходимо и прилагането на новаторски решения. Така напр. редица държави развиват своето електронно управление[3], което се оказва, че влияе положително върху равнището на неформалната икономика. Съществува отрицателна корелация между равнището на неформалност и индекса на развитие на е-управлението (E-government indices, UNDESA) или казано по-просто, държави със силно е-управление се характеризират с по-ниски нива на неформална икономика;
- технологиите могат да повлияят върху прехода към формалната икономика не само чрез улесняване на „регистрацията“ на икономически единици или работниците (отнема от сложността и времето), но и чрез моделиране на средата, в която функционират (напр. чрез разпространяване на информация или опростяване на правни процедури; чрез проектиране и администриране на стимули в данъчното, социалноосигурителното или трудово-правното измерение).
Преминаването към формална икономика предполага както формализиране на икономическите единици, така и формализиране на заетостта. ИКТ технологиите могат да способстват и двете направления и не липсват примери вече в световен план. Така например за подпомагане прехода към формалната икономика на отделните икономически единици се прилага електронна регистрация на предприятията (налично в 82 икономики според данни на Световната банка за 2016 г.), стимули (в Азия, но и в Естония и Италия) или наказания (Гърция) за извършване на електронни плащания, осигуряване на технологични решения за управление на бизнеса (Мексико). Формализирането на заетостта пък се свързва с електронно регистриране на работниците (Бразилия, Естония, Унгария, Перу), използване на новите технологии при извършване на трудова инспекция (напр. в Аржентина чрез таблет инспекторът мигновено проследява дали даден работник е регистриран в социално-осигурителната администрация; улесняване на проверките на работните места чрез приложение на таблет в Шри Ланка), използване на приложения за проследяване на отработените часове (САЩ, Корея), налагане на задължението за извършване единствено на електронно заплащане на работника/ служителя (Египет, Обединени арабски емирства, Австрия, Тайланд), използване на приложения за изплащане на социални осигуровки (Колумбия, Уругвай, Гана, Кения);
според анализ, изготвен от глобалната консултантска компания A.T. Kearney в сътрудничество със световния лидер в технологиите по разплащане Visa, до 2007 г. борбата срещу неформалната икономика е включвала основно мерки, гарантиращи спазването на законодателството и предвиждащи наказания за неговите нарушители. От 2014 г. обаче около две трети от прилаганите в световен план мерки са концентрирани върху дигиталното разплащане- като една от най-често използваните мерки в развиващите се държави е ограничаването на разплащанията в брой. Според направения анализ се наблюдава обратна корелация/връзка между размера на неформалната икономика и навлизането на дигиталните разплащания. Тъй като парите улесняват скриването на неформалните дейности от властите, неформалната икономика ще отслабне, когато цифровите плащания станат по-често срещани и изместят парите в брой. Не е изненадващо, че страните с малък брой цифрови плащания на глава от населението имат и най-високите нива на неформална икономика.
На национално ниво се прилагат както мерки, свързани с дигиталните плащания, така и такива за финансово включване. Дигиталните плащания включват различни мерки, които следва да бъдат внимателно подбрани в зависимост от националния контекст и икономическото развитие. Мерките могат най-общо да се разделят на следните три категории: намаляване използването на кеш/налични пари в брой (налични са примери в Индия, Швеция, Гърция); разширяване и модернизиране на инфраструктурата с оглед приемането на картовите и безконтактовите плащания (пр. Полша, Малайзия, САЩ, Мексико, Бразилия); насърчаване използването на дигитални плащания (пр. Германия, Ирландия, Норвегия, Хон Конг, Великобритания и др.) както вътре в държавните институции, така и сред гражданите .
Мерките за финансово включване обхващат: подкрепа от страна на правителството по направленията изграждане на електрическа, интернет и мобилна инфраструктура, предоставяне на финансово образование за гражданите; целево изготвени финансови продукти, съобразени с различни групи, потенциално попадащи вред неформалните работници; разширяване (във физическото/дигиталното пространство на) достъпа до финансови институции (напр. Колумбия); финансово ограмотяване на населението (пр. Нигерия, Турция).
Скоростта на това разпространението на дигиталните плащания ще зависи от наличието на екосистема от заинтересовани партньори- публични власти, доставчици на плащания, финансови институции, мобилни оператори, търговци и фирми.
[1] Недеклариран труд: използват се оценките по метода на вложения труд за недекларираната заетост като процент от общото количество на труда в частния сектор. (документ към Европейския Семестър, стр. 7-8).
[2] Качеството на държавното управление е измерено с Европейския индекс за качество на държавното управление (EQI)
[3] Разбирано като прилагането на ИКТ с цел подобряване на публичните организации.